Изключително интересен и различен роман за едно много описвано време от нашата история, а именно – периода 1875-1878 г. Георги Божинов успява да направи историята си различна и запомняща се като я предава през погледа на помаци и турци, каракачани и гърци, българи и евреи.
На мен книгата ми беше препоръчана като роман за Априлското въстание, но смятам, че това не е коректно определение за нея – тя е един дълбоко философски поглед за доброто и злото у хората, за начините, по които то се проявява и за ролята на всеки от нас в създаването му. Да, има препратки към Априлското въстание и по-конкретно – към Баташкото клане, но мисля, че произведението би стояло точно толкова силно и значимо дори и да беше избрана друга война/кръвопролитие като искрата, около която да се завихри пожарът на „Калуня-каля“. Това за мен беше и най-впечатляващото и запомнящо не нещо в книгата.
Романът е прекрасно рамкиран от построяването и разрушаването на кулата („каля“-та) на главния герой – помакът Калуньо. В началото на романа той е улисан в типичните за хората на онова време дейности – редуващите се тревоги покрай добитъка и жътвата, децата и работниците. Това обаче остава на заден план след избухването на бунта на българите в околността и особено след кървавото му и безсмислено жестоко потушаване в съседното село. Остатъкът на романа се занимава с вътрешната битка на един човек да разбере за себе си и за другите какво е Добро и как да се постигне, как се ражда Злото и как можем да се борим срещу него.
С всичките си плюсове обаче, на мен книгата ми беше ужасно трудна за четене. Езикът, за който прочетох толкова хвалебствия, за мен беше тежък и твърде непонятен. Повествованието едновременно се точеше доста мудно и бавно, но в същото време много неща или останаха без отговор (какво стана със семейните реликви на Калуновия род? имало ли е мор по добитъка?), или ми беше много трудно да проследя като нишка и смисъл – кое село кое е, колко са далече едно от друго и какви са били преди това взаимоотношенията между хората? Като цяло се разчиташе твърде много на познанието и разбирането на читателя за този период – нещо, което би отказало много хора. Единият вариант е романът да се чете без да се навлиза до такава степен в детайлите на случващото се и да се гледа много по-философски и общо на романа, другият – при следващо издание да се изведат информация и обяснения под линия, за да не се получават такива обърквания.
Другото, което щеше драматично да увеличи удоволствието ми от книгата, щеше да е да бъдат развити и други образи освен този на главният герой. Всички други са видени само и единствено през неговия поглед и реално няма никакво развитие за тях – читателят не разбира какви са мотивите и мислите им, не успява да усети емоциите и вълненията им.
Като цяло смятам, че книгата си заслужава да се прочете, но далеч не е шедьовърът, който ни обещава корицата. Решите ли да я захванете обаче, имайте предвид, че ще ви е нужно много търпение и упоритост 🙂
Чети с мен! 