В края на миналата година с приятеля ми (настоящ съпруг) решихме да се оженим 🙂 Уточнихме датата (30-ти април) и мястото (София) и дойде време да започнем със същинската организация. Тъй като и двамата много обичаме книгите и четенето бързо достигнахме до идеята, че искаме една „книжна“ сватба. Въпросът сега беше – къде в една традиционна българска сватба има място за книги? Отговорът? Почти навсякъде!
- Литературни „букети“
Гостите ни получиха „подсказка“, че книгите ще са важни точно на тази сватба още от отварянето на поканата – след задължителната логистична информация имаше молба да не носят букети на сватбения ни ден, а вместо това да ни подарят любимата си книга. Един такъв литературен „букет“ ще ни остане за спомен завинаги, а ако някоя книга се повтори бяхме обещали да я дарим (в отделна публикация ще ви споделя и много любопитния списък заглавия, които получихме в крайна сметка).
- „Откупуване“ на булката с поема
Булката по стара българска традиция се откупува от близките и роднините ѝ още на вратата на къщата. Предварително бях предупредила „вземащите“ обаче, че само с пари не става в моето семейство, така че да се подготвят психически за всякакви предизвикателства. Така на деня пристигналата делегация бе изненадана от кумата, която гордо обяви, че съм безценна и ще ги пуснат да влязат само срещу поема. Ето ги и трите варианта, които момчетата предложиха:
- „Булка ми дайте!“
- „Булка ми дайте. Веднага!“ (това е отговорът на молбата да се добавят поне още няколко думички)
- „Булката веднага дайте
и не се мотайте,
че ще счупиме вратата
и на кумата главата!“
Може би не е най-романтичната поема, която сте чели, но мога да ви гарантирам, че е сред най-искрените 🙂 В защита на мъжете е важно да отбележа, че всички тези шедьоври бяха написани на банкноти с почти спряла химикалка (на видеото чух, че са обсъдили вариант да пишат и с кръв и сълзи).
- Имената на масите
Ако сте били скоро на голямо събитие са ви до болка познати таблата със схема на масите, на която хората са разпределени на маси от 1 до 20 (например). Двадесет бяха масите и на нашата сватба, но вместо да ги оставим само с номера решихме да кръстим всяка маса на книга, която по някакъв начин обединява седящите на нея. Ще попитате това не усложнява ли и без това деликатния процес по разпределение на маси? Отговорът е „да“, но пък е много по-забавно и го препоръчвам на всички.
Ето и някои от любимите ни попадения, които можете да използвате и вие:
- за роднини: „Моето семейство и други животни“ (Дж. Даръл), „Летопис на едно почтено семейство“ (Я. Хашек), „Братовчедката Бет“ (О. дьо Балзак), „Братовчедът Понс“ (О. дьо Балзак), „Братовчеди от вчера“ (Н. Крес)
- за съученици и състуденти: „Хвърчащата класна стая“ (Е. Кестнер) и „Невиждани академици“ (Т. Пратчет)
- за колеги: „Фирмата“ (Дж. Гришам), „Опасно лекарство“ (А. Хейли) (за лекари)
- за гости от определен регион: за Карлово – „Името на розата“ (У. Еко), за Бургас: „Старецът и морето“ (Ъ. Хемингуей), за Враца – „Северозападен романь“ (С. Николов – Торлака) и „Резерват Северозапад“ (Алманах)
- за маси с много деца: „Малкия мъж и малката мис“ (Е. Кестнер), „Младите лъвове“ (Ъ. Шоу), „Малкият принц“ (О. Уайлд), „Малката принцеса“ (Ф. Бърнет)
- Украсата
Украсата на самата зала също беше базирана на книги. Дълго умувахме кои точно да са книгите и как точно да изглеждат. В крайна сметка заради практичността на идеята се спряхме на поредицата „Златна колекция XX век“ на „24 часа“ – книгите са еднакво големи, със сходни по стил подвързии (в цветовете, които искахме) и стоят чудесно една до друга. Цветните аранжировки са дело на прекрасните дами от сватбена агенция „Долче Вита“ (http://www.dolchevitav.com/ ), които бяха мноого отзивчиви и креативни и подходиха с много търпение и разбиране към нас и нашите (невинаги изпълними) идеи 🙂
- Подаръчета – книжки
Напоследък много нашумя младоженците да подаряват малки подаръчета за спомен на гостите си – обикновено дребни сладки във формата на сърце или фигурка (слонче или влюбени лебеди). Ние решихме да останем верни на темата на сватбата и поръчахме мънички книжки с избрани цитати за любовта от ето този сайт: http://podaracizasvatba.com/
(горещо ги препоръчвам, хората са прекрасни, реагират бързо и са безкрайно идейни). Имат и варианти с книгоразделители и всякакви нещица, заслужава си да разгледате.
- Първи танц, вдъхновен от книга/поема
Тъй като с мъжа ми сме от „поколението „Хари Потър““, за нас нямаше нищо по-естествено от това да изберем саундтрака на филма за нашия първи танц (https://www.youtube.com/watch?v=1Li0SWlwe34 ). Обмислихме варианти и с музиките от „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“, но валсът на Хедуиг ни спечели с разпознаваемостта си и магическото си звучене 🙂
Другата „литературна“ песен беше за родителите – избрахме да ги поздравим с „Не остарявай, любов“ на Михаил Белчев по стихове на Недялко Йорданов (https://www.youtube.com/watch?v=3GSCbXjrNDk ) .
Тук ще спомена и прекрасния ни DJ – Найден Найденов (http://newdjgroup.com/ ), който „направи“ сватбата – изключително интелигентно и забавно водене, много положителен и успя да създаде (и да поддържа) настроение цяла вечер.
- Тортата
Последна по ред, но не и по важност за нас беше тортата – под формата на три книги и с надпис „Happily ever after“. С нея си пожелахме това да е краят на една красива приказка и началото на един щастлив (и дълъг) роман.
8. Локациите
Тук си признавам, че литературното начало не беше водещият критерий за избор, но все пак оказа своето влияние – избрахме да сключим църковен брак в църквата „Св. Седмочисленици“, а ресторантът беше в НДК (Национален дворец на културата). Надали много хора са направили връзката между светците-патрони на църквата и буквите/книгите, както и на „културното“ ни празненство, но ние бяхме особено щастливи 🙂
П.П. Всички снимки, които виждате са на уникалния ни сватбен фотограф – Николай Митев (http://nmitev.com/ ), когото също много препоръчвам заради професионализма, чувството за хумор и уникалното излъчване.
Чети с мен! 